Душата, която разпознава неправди, не може да прояви благородство, а само милост.
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородният - нехайството, че има за какво да се прощава (милостта е неблагородният опит за благородство).
----
Човек предпочита среща с милостивия пред среща с благородния, на първия има какво да похвали - недъзите си.
----
Благородният търси пълноценен живот, милостивият - приличен грях и изчерпателно разкаяние.
----
"Прости и ще ти бъде простено" е крайната неспособност просто да махнеш с ръка.