Той: Липсва ми пушенето с теб.
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести.
Тя: Аз пък по цял ден пуша сама. Изгрев, залез, слънце, луна, звезди, дъга... Всичко това се мени ден след ден на фона на студената цигара в ръцете ми и отровния дим.
Той: Тъжно. Няма ли някой, с когото можеш да пушиш?
Тя: Е, има едни момчета от нашия клас, но те са гадна компания. Не са като теб.
Той: Аха, ясно. Същите леки цигари ли пушиш?
Тя: Не. От 3 години насам пуша от онези, тежките. Ама много тежките, дето като глътнеш, веднага ти се иска да повърнеш. Не са приятни, честно да ти кажа.
Той: 3 години са много време…
Тя: Да. 3 години, откакто се разделихме. ...