Беше ми хубаво с теб, затова ми липсваш. Даваше ми онова, от което бях лишена и въпреки, че не знаех какво точно е то, с теб бях адски щастлива. А аз бях егоистка, позволих си повече, отколкото трябваше и ти ми го върна. Уби ме е с тежки думи, погреба ме с безразличие, а на надгробната ми плоча написа "Забравена". Не те обвинявам, защото си го заслужих.
Разбрах, че те обичам, чак когато те загубих. Присмях се на пламъка в очите ти. Угасих го със сълзите си. Раних гордото ти сърце. Не вярвах, че имам нещо толкова красиво и истинско до мен.
Изгубих те. Бутнах те в ръцете на другата. Подарих те, без да се вслушвам в сърцето си. Ала него го нямаше, защото ти вече го бе взел.
В душата ми е мрак и самота. Вината се е впила в мислите ми. Крещи, че те загубих завинаги. Сълзите се стичат.
Как да върна любовта ти? Имам нужда от теб! Нуждая се от ударите на сърцето ти, подсказващи ми, че има за какво да живея.
Край на мечтите и на илюзиите! Отидоха си нощите, в които сънувах само теб и те желаех ...