"Книжка величава" - такова е заглавието на книжката ми със стихотворения за деца, която си издадох през миналата година. В нея няма описания на героични подвизи - но тя е величава заради неподправената си искреност, добротата и благородството, простотата, мъдростта и чувството за хумор на стихотворенията, включени в нея. Величава е, защото възпитава на доброта и справедливост, на любов към природата и хуманизъм.
Така мислех и така продължавам да си мисля аз за нея. Но по повод на нея беше открит един форум: "Отровната духовна храна и децата", в който тя беше подложена на злобни и унищожителни нападки; защото точно обратното - учела децата на агресивност и жестокост.
Още в първото стихотворение - "Спи щастливо таралежче" - куплетът, отнасящ се за вълка:
"После ще го напердаша,
да не ми се ежи!
Да се учи да не плаши
малки таралежи!"
бил недопустим! "Тия заплахи към вълка си са най-обикновена възхвала на насилието, с две думи детска мутренска поезия!" - писа един. А друг: "Ако някоя даска ...