За непростимия грях

Евангелие от Матей 12:31-32

    Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човеческий, ще му се прости; но ако някой каже дума против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.

     Мнозина вярващи са притеснени, тъй като не разбират тези стихове и се тревожат да не би някога да са изричали хулни думи, с които да са извършили непростимия грях!

    Господ изрича тези думи във връзка с твърдението на фарисеите, че Той е дявола или слуга на дявола (Матей 12:24). Това е обяснено и от евангелист Марк 3:28-30.

    Т.е., непростим е грехът някой да нарече Светия Дух – дух на дявола; непростимо е някой да смята Иисус за дявола, обсебен от дявола или слуга на дявола! И наистина: как такива умопомрачени хора биха могли да отидат в Рая? Та те смятат доброто за зло! Те смятат, че Господ Иисус Христос е дявола и че Светия Дух е дух на дявола?!!! Естествено, няма как да има място за такива хора в Рая!

    Е, вече изяснихме какво е непростим грях и че вярващите не са го извършили и (струва ми се логично) не биха могли да го извършат и занапред!

    Нещо повече! Тези фарисеи и въобще хората, които са извършили този грях, са с такива закоравели сърца, че те не биха могли изобщо да стигнат до покаяние или вяра в Бога! Това става ясно и от начина, по който реагират фарисеите, когато Христос издъхва на кръста, след което храмовата завеса се раздира; става земетресение, от което скалите се разпукват; гробовете се разтварят и възкръсват починали светии (Матей 27:50-53).

   Вместо да изпитат страх и покаяние, фарисеите дават пари на войниците, за да излъжат, че учениците Христови са взели тялото Му (Матей 27:62-66; Матей 28:12-15). Извършилите непростимия грях стават дори още по-зли!

    Оттук става ясно, че ако човек се покайва, вярва в Господ Иисус Христос и се уповава (възлага надеждата си) Нему, то този човек не е извършил нищо непростимо! Непростимият грях не може да бъде извършен от вярващ или от човек, който тепърва ще стане вярващ. Това е така, защото способността за покаяние и вяра са Божий дар! В Евангелие от Иоан 14:6 разбираме, че човек не може да стигне до Небесния Отец без Иисус Христос! А пък отново в Иоан 6:44 става ясно, че Сам Отец праща хората при Христос, за да може (чрез вярата си в него) те да отидат при Отца!

    Е, това означава, че ако човек изобщо се тревожи дали е извършил непростимия грях, значи – не го е извършил!

    Господ няма да привлече към Себе Си тези, които са извършили непростимия грях! Какво по-голямо свидетелство за спасение от това може да има?!

    Ако някой е извършил непростимото, той няма да може да изпита покаяние (също като фарисеите) и въобще няма да го е грижа за Бог!

    Стихът в Матей 12:31 (Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците) трябва да ни служи не за страх, а за надежда, че всеки грях ще ни бъде простен!

    Нека това да е нашето упование и да не забравяме за Първо Иоаново 1:9 (Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.)! Когато споделим в молитвите си греховете си с Бог, Той ще се смили над нас!