Някога живеех вдън гори Тилилейски. За тези, които не знаят, горите Тилилейски са горите на остров Туле. Намира се на един ден път от края на Света и през лятото дневната светлина не се губи, можеш да си чистиш въшките от ризата и нощем. Е, днес в Туле няма гори, но мястото наистина съществува. Там, между другото, някога са живеели само богове, но от едно хилядолетие насам хората поемат земята лека полека и днес рядко се срещат божества. На Туле се живее добре и скучно. Вярно, от време на време се случват неща, които ти напомнят за потенциалната възможност за човешкия вид да се превърне в един изчезнал вид, предупреждават за това колко обичаме да си въобразяваме действителната ни стойност спрямо Природата - ще се разтърси земята, ама така че да се разцепи и ще погълне сътвореното от човека, или пък ще завие ураган, та ще отвее купените с кредити къщи, коли и самочувствие, или пък ще изригне вулкан да погребе странните ни напъни да останем във вечността, а за по-сигурно ще вземе да плъз ...