"Птиченцето на късмета бе кацнало на рамото им. Но те с просташки селяндурски жест го пропъдиха."
Проклетите стрелки на циферблата са замръзнали на шест и двадесет и пет. Все едно някаква невидима ръка ги е слепила там и не помръдват, изчадията. Цялото фоайе е заспало досущ като безвкусния кръгъл часовник над рецепцията. Откъслечни изфъфляния долитат само от двамата шваби, лочещи Загорки и пафкащи цигари на лоби бара. Как мразя като става такава тъпа скука, мамка му! Как мразя!
За хотелското пиколо спокойствието е най-противното и скапано нещо. Не че съм голям ратник на бачкането и неспирното мъкнене на товари, но аз съм се хванал на пършивата им работица единствено за пари, а пари се правят с разнос на куфари. Истинският гепектрегер* като мен може да бъде щастлив и доволен само при едно условие: в хотела му да става постоянен калабалък. Хем тогава времето лети и не усещаш смяната си, хем кесийката ти се пълни с монети и банкноти в чужда и местна валута. Аз представлявам класическия хо ...