Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо Кинчето се ожени за този мъж и замина на другия край на България като си имахме голяма къща във Варна, защо аз заминах за Англия, какво ми липсваше тук, щастие дирех, а дали намерих, знае ли някой. Но все ме боде под лъжичката гледката на бакъреномедните морски залези, оная сладка целувка на Тити, там на пясъка, последното му „обичам те, бъди поне ти” преди да затвори очи, новороденият ни син, който той не можа да види... Тръснах глава – все пак знаех вече, че животът е горчив сироп за кашлица и не може да се движиш напред само с вкус на ягоди.
Карах си спокойно по магистралата Варна – Бургас и после по „Тракия”, тъй де, нали си плащам винетка, застраховка и пр., поне да ползвам мизерните б ...