***За пътищата, които намерих след като те изгубих и тези, които отново ме доведоха до тебе***
Созопол е магическо място, вълните там сякаш са по-мъдри. Времето там е забавено, изпаднало в безтегловност. Всичко, което изпиташ на това място е подсилено. Там, е едно от тези места, където хората се учат да обичат, без пътеводител или заучени фрази и ласкателства, а просто с душата си. Поне така казваше баба…
- Деянее, ако не отидеш на сянка по-скоро, ще трябва да те провесят да спиш на закачалка довечера! - провикна се новият ми другар от бара-Алекс, докато носеше сметката ми.
- Благодаря ти за загрижеността, аз и без това ще тръгвам, че искам да поспя и да имам време да се разходя докато „Веселата уличка“ е по-оживена.
- Ако случайно размислиш за довечера само кажи, ще се радвам на компанията ти.- каза Алекс, подкрепяйки поканата с една лъчезарна усмивка.
- Не мога да ти обещая, че ще дойда, но ще си помисля наистина. Чао засега, Алекс.
- Чао, Деян. – произнесе Алекс някак напевчески, ко ...