За щастието и нещастието
(псевдоразсъждения)
Има една мисъл на Чехов, която изключително ми допада.
Мислещият човек - казва той - очаква доброто и лошото от самия себе си, а обикновеният ги очаква отвън. Шамфор също твърди подобно нещо: "Щастието не е лесно постижимо. Трудно е да го откриеш в себе си и невъзможно - другаде." Тези думи гениалният философ Артур Шопенхауер слага за мото на книгата си "Афоризми за житейската мъдрост" и тя му донася световна слава. (Не заради цитата от Шамфор, разбира се, а защото е талантливо произведението му, което доказва тоя цитат по брилянтно-неоспорим начин.)
И още много други творци развиват подобна идея, да не кажа: почти всички.
Когато бях млад, твърде често в главата ми се въртеше едно стихотворение от сър Едуард Дайър, започващо с думите:
"Умът ми кралство е за мене,
такава сила в него грее,
че всичко от света родено
пред красотата му бледнее..."
Това съвсем не значи, че тя, моята празна глава, притежава както ум, така и Едуард-Дайъровото качест ...