Искаме да бъдем свободни да обичамe. Искамe да сме смели и да вярваме, че ни чака само хубаво отвъд реката на хорските приказки. Толкова прости неща искаме, но като че ли най-обикновените стремежи са най-трудни за осъществяване.
Може би един шоколадов сладолед с ягодова глазура ще ме зарадва, може би прегръдката на любимия човек и топлата му подкрепяща усмивка ще ме сгреят след дългия път към вкъщи, но защо тогава така лесно ги пренебрегваме?
Вместо да обикаляме магазин след магазин в търсене на най-евтината стока, защо просто не се спрем и не си купим просто точно това, което ни изкушава в този момент, без значение колко скъпо или евтино е? Да се зарадваме сами себе си не е въпрос на много или на малко пари. А въпрос на това обичаме ли се достатъчно, че да си позволим това, което наистина ни се иска.
Забелязвате ли как с времето все по-често казваме за някой продукт, че е много хубав, ефикасен, вкусен, че е най-добрият ни избор, когато всъщност сме нямали избор и затова сме го купили. ...