Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъстите си руси коси, погали се по тила, подпря с палец брадичката си, втренчи се в нея със стъклените си, сини очи и бавно, отчетливо каза:

– Ще Ви попитам нещо, госпожице.

Към всички проститутки се обръщаше на „госпожице“ и в учтива форма.

Жената спря да дъвче и го погледна.

– За мен е важно и затова искам да Ви попитам. Кажете ми, моля Ви, ако знаете, какъв е смисълът на живота!

 ***

– Същият почерк – каза инспектор Савов. – Удушена и разчленена.

– Дааа – замислено отвърна колегата му. – Както е тръгнало, няма да остави жива проститутка в града.

***

– Благодаря Ви, че приехте, госпожице! – погледна в огледалото за обратно виждане и леко се усмихна.

– Аз трябва да Ви благодаря – отговори проститутката, – нали сте ми клиент.

Автомобилът се движеше по осветената магистрала на изток, към голямата, кръгла, кървавочервена Луна, която ту се показваше, ту се скриваше в короните на крайпътните тополи.

– Смела жена сте! – отбеляза той след кратко мълчание.

– Рискове на професията. Обещахте да ме върнете.

– Разбира се, че ще Ви върна и ще си платя. Но може да съм някой измамник. Да ви излъжа… и да ви… зарежа.

– Прецених, че не сте такъв човек.

– Правилно сте преценила. Не съм такъв.

Повече никой нищо не каза. Поглеждаше от време на време в огледалото и разбра, че тя внимателно следи откъде минават.

Отбиха се от магистралата и поеха през вилната зона.

След няколко минути стигнаха до голяма двуетажна къща, оградена с висок каменен зид.

Отвори с дистанционно желязната порта, след това и подземния гараж.

В хола бе топло. Вероятно имаше подово отопление. Погледът ѝ пробяга по дървената ламперия, по която висяха ловни трофеи, картини и малки пана от дърворезба. Всички бяха подредени със стил, имаха общо съдържание и подчинени на внушението „Ловът е моето хоби“.

Запали свещите, отвори шампанското и наля в две високи, кристални чаши.

– Заповядайте! – прикани я с ръка към масата. – Има и ягоди със сметана – ако обичате.

Тя се приближи до масата, взе чашата, която ѝ подаде, но остана права.

Това го принуди също да остане прав. Взе другата чаша, хвана я внимателно с три пръста за дългия ствол и протегна напред ръка.

– Наздраве! – първо каза той и чукна чашата си в нейната.

Тя за миг се поколеба, сякаш търсеше подходяща наздравица, леко се усмихна и каза:

– За Вас, господине! Бъдете здрав и се радвайте на живота.

Ръката му застина във въздуха.

– Какво казахте? … Не Ви разбрах.

– Това е пожелание от един мой любим писател. Написа го като автограф, когато му купих книгата. „Бъдете здрава и се радвайте на Живота! А той, Животът, е това, което усещат сетивата и карат сърцето да се вълнува.“

– Интересно! – удиви се той, вдигна чашата, изпи виното наведнъж и си наля отново.

– Моля Ви, седнете! – прикани младата жена. – Събудихте у мен особено любопитство. Бих искал да Ви попитам нещо много важно.

Прецени, че не трябва да му противоречи, затова остави чашата си на масата и седна.

– Вземете си ягоди!

– Ще си взема. Благодаря! – отвърна тя, но не посегна към голямата бяла купа.

Седна срещу нея, остави чашата пред себе си, завъртя я с две ръце няколко пъти, като че ли се съсредоточаваше и обмисляше думите си. След това бавно вдигна поглед, прокара пръстите на дясната си ръка назад, през косата, погали се по тила, подпря с палец брадичката си и бавно, отчетливо каза:

– За мен е важно и затова искам да Ви попитам. Кажете ми, моля Ви… ако знаете… какъв е смисълът на живота!

– Смисълът на живота?! – замислено повтори младата жена. – За всеки – различно. Имам син, на шест години. Грижата за него осмисля живота ми. Но ще Ви кажа баща ми, Бог да го прости, какво казваше по този въпрос. Работеше на сметосъбираща машина – боклукчия. Не се срамуваше от работата си. Казваше: „Няма срамна работа. Срамота е да си млад и здрав, а да не работиш. Неговата философия за смисъла на живота беше, че човек се ражда, за да се грижи за Земята и да помага на хората.  

Мъжът се облегна назад на стола, изправи гръб и дълбоко въздъхна:

– Никога няма да забравя думите Ви! Вие сте първата, която ми отговаря така… – и тихо, като на себе си, добави: – Те не знаеха!

Чертите на лицето му се бяха смекчили и я гледаше с някакво чувство на облекчение и благодарност.

– Пострада при трудова злополука – продължи с наведен поглед жената. – Един контейнер се откачил и го затиснал. Счупил му таза и няколко прешлена. Седем години лежа неподвижен. Мама го гледаше като малко дете. Никога не я чух да се оплаква.

– Много се е измъчила! – поклати глава мъжът.

– Възможно е. Но не го показа. Казваше: „Господ ми прати това изпитание, за да докажа любовта си.“

– Защо проституирате?

– Ха – иронично възкликна тя и го погледна насмешливо, – не е Ваша работа! Аз питам ли Ви защо си нямате приятелка, а плащате на проститутки?

– Права сте. Извинете!

– Не, Вие извинете! Правя го защото няма срамна работа, а друга не можах да си намеря.

– А бащата на сина Ви?

– Бащата на сина ми за тези шест години не ни е дал нито един лев.

– Не Ви плаща издръжка? Не ви помага финансово?!

– Не. Но това не му пречи да гуляе и да се показва във Фейсбук край отрупани с ядене и пиене маси.

– Защо не го осъдите?

– Осъдих го, но той няма официални доходи… Вижте, тази тема не ми е приятна.

Жената се изправи и нервно се огледа.

– Бих искала да ползвам банята и да премина към изпълнение на трудовите си задължения.

Той също се изправи, заобиколи масата, отиде при нея и я хвана за раменете.

– Няма да правим секс.

Извади от задния джоб на панталона си дебел портфейл, разтвори го, отброи няколко банкноти и ги сложи в дамската ѝ чанта.

– Ще Ви закарам, където пожелаете. Благодаря за споделеното! Не знаете какво означава това за мен!

* * *

– Абсолютно същият почерк! – каза инспектор Савов, докато гледаше снимките и данните от експертизата.

– Да – поклати утвърдително глава колегата му.

– Удушен и разчленен по същия начин.

– А разбра ли какво е общото между тримата?

 * * *

– Попълнете това заявление, госпожо!

Служителят от Администрацията за социално подпомагане подаде празната бланка на жената. След това прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъстите си руси коси, погали се по тила и подпря с палец брадичката си. Винаги правеше този жест, когато трябваше да изрече нещо важно. Втренчи стъклените си, сини очи в самотната майка и бавно, отчетливо добави:

– В това число и данните за бащата.