„Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство”
VS.
„Преклонена главица сабя не я сече”
Димо е малък. Димо има син слон... това е друга история, но пък в тази Димо наистина има син слон. Димо тъкмо е минал три годинки и вече се бори с всички сили в своя свят – ту къса попаднали му хартии, наричани кой знае защо „важни документи”, ту рисува по стената докъдето стигне (е, нищо, ще порасне и ще я доизрисува цялата), нощем, прегърнал синия слон, стиска очи и чака някой си Торбалан да дойде. Димо е в онази възраст, в която децата вместо „р” произнасят„л” и хич не може да разбере, защо големите го карат да казва „обичам Райна като мед”, че и изпадат в див смях като го каже! Явно големите имат своите си странни начини да се забавляват. Малкият Димо още не познава стандартите, но чува, че според тях той бил слабичък, според бабите – кожа и кости, според майка му – злоядо дете. А Димо обича шоколад, не тези гадости, дето ги наричат „полезна храна”, при това три – четири пъти на ден!!! ...