/Написано твърде отдавна, по повод самонадеяността на литературния гений Бай Ганьо, четящ и превъзнасящ единствено себе си, защото всички други са “маскари”. Публикувано за първи път в “Литературен клуб”, като част от романа “3,14”, започнат от Денис Коробко, чиито продължения се пишеха от читателите. /
Днес сърцето на тъй наречения Бай Ганьо излезе от ритъм. Той бе обиколил целия свят, канеше се да полети и в Космоса - като турист. Парите го преследваха и сами се лепяха по пръстите му. Всички признаваха, че е успял. Точно сега ли трябваше да му се случи това - в сълзливия ноемврийски следобед, когато се забавляваше пред компютъра, иронизирайки литературните писания на някакво си там девойче?! Това момиченце си позволяваше да му противоречи, да има собствено мнение, да не спазва установените от него правила! Бай Ганьо почервеня като рак, брадичката му се разтрепери, получи нервен тик и едно мускулче на лявата му буза странно заигра, в резултат на което започна да прави налудничави грим ...