Живот! Изпълнен с изненади. Непредсказуем, труден, дори на моменти ужасен. Всеки ден от живота ми е една борба. Един ден борба за по-хубава работа, втори - за истински приятели, трети - за придобиване на материални неща... но днес аз се боря за любов. Тя е смисълът на живота на всеки човек. Но много често тези, които обичаме, ни предават и нараняват. Но трябва ли след това да се затворим в себе си и да не допускаме никой друг в сърцето си? Защо трябва да е заключено само за този, който вече ни е наранил? Напротив, той трябва да бъде изтръгнат от мислите и сърцето ни, за да могат нови, по-добри хора да заемат мястото му. Да ни дарят с любовта си, да изпълнят дните ни с щастие и смисъл, с надежда за хубаво и светло бъдеще. Сега и аз срещнах такъв човек, който осмисли дните ми. Накара ме пак да усетя онзи трепет на пърхащи пеперуди в стомаха си.         ДА! За теб е написано това. Ти се появи в живота ми внезапно, когато най-малко очаквах, но хората са казали, че хубавите неща идват, когато най-малко очакваме. Намерих те в онзи сайт, за който доскоро дори не знаех, че съществува. Ти беше този, който ми писа пръв. И се радвам, че в онзи ден ми зададе този въпрос, който ме провокира да ти отговоря и благодарение на който се запознахме. След това нещата се развиха светкавично бързо. Диалогът между нас течеше като водопад. Минутите, които прекарвахме пред компютрите си в писане и опознаване, се превръщаха в часове, а часовете в дни, но аз имах чувството, че са минали само няколко секунди. Не исках да идва момента, в който трябва да се разделим, за да заспим. Бяха минали едва няколко дни, откакто ми писа за пръв път, но аз имах чувството, че те познавам от години. Стоях и се улавях как мисля за теб, как си те представям пред мен. Да, пред мен! Искам да видя очите ти, да те докосна, но същевременно ме е и страх. Изпитвам ужас и сърцето ми се свива само при мисълта, че мога пак да бъда наранена. А ако това стане, съм убедена, че не бих го преживяла. Но въпреки страха си, аз ще ти даря сърцето си, защото искам то отново да бъде изпълнено с обич, към любим човек. Това чувствам и за това мечтая аз. Но какво искаш ти, за какво мечтаеш и какво чувстваш - не знам. А искам! Затова неведнъж съм те питала, но ти така и не пожела да ми кажеш. Защо? Страх ли те е и теб? Или може би все още искаш, мислиш и се надяваш да се върне ТЯ (другата, бившата)  при теб. Ако е така ми кажи, защото аз няма да бъда „втора цигулка".

      Надявам се много скоро всичко между нас да се изясни и дай Боже да се развият нещата откъм хубавата им страна. Ако ли пък стане обратното и пътищата ни се разделят, искам да знаеш, че аз теб никога не бих те забравила, защото ти си един истински и достоен за уважение ЧОВЕК!!!