За теб
Винаги, когато съм с друг, ще си мисля за теб, във всеки друг ще виждам твоите очи, ще чувствам твоята кожа, ще чувам твоя глас. Мислех, че ще те те забравя лесно, но мога ли да го направя наистина?!? Мога ли да забравя начина, по който ме галеше, думите, които ми казваше, погледа, с който ме гледаше. Мислех, че с дните ще те изтрия от съзнанието си и ще спра да те виждам в сънищата си. Че ще се влюбя в друг и ще отдам сърцето и душата си на друг. Но не мога! Ти ще си с друга вече и ще я обичаш толкова много, колкото аз теб. Ще ù казваш по същия нежен начин онези мили думи, които казваше на мен. Ще я гледаш с онзи пронизващ и смразяващ поглед, с който гледаше мен. Но ще забравиш ли кожата ми мека като коприна и очите ми зелени като трева? Ще забравиш ли гласа ми меден и малкото ми сърце, което ти раздели на две. Ще забравиш ли това, че ти давах всичко и прощавах всяка твоя лъжа. Не, ти не можеш да забравиш всичко това...
И сега, макар и вече късно, аз те питам защо? Защо направи ...