Из моята книга "Ти можеш!"
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. И каквото още ще направиш за мене.
Но в живота кантар няма. Не съм го измислила аз. Всеки, дошъл на този свят има своята майка. И си мисля, че ако имаше в живота кантар, никой, дошъл на този свят не я заслужава. Не заслужава нито нейните безкрайни безсънни нощи, нито безкрайните ѝ майчини сълзи. Не заслужава даже щастливата ѝ усмивка заради някакъв, макар и малък успех, заради някаква мимолетно проявена от него доброта.
Не те заслужавам и аз, ако имаше кантар.
* * *
Та аз дори в утробата ти не съм била като другите!
Още там съм започнала да заменям гарваново черните ти коси с белите кичури на тревогата! Още там съм започнала да превръщам нощите и дните ти в ад. И вместо да се радваш за идва ...