ЗА ТОПКИТЕ НА ЕДИН ТАРИКАТ
Тарикат момче беше Желязко Джина и левент, и хубавец на всичкото отгоре. Лепяха му се кварталните хубавици, че и от центъра идваха да го заграждат.
А му вървеше, на каквото и да посегнеше – ставаше. Беше заминал по Европа, после се обади от щатите, последно чух, че бил в Бразилия. На, затуй и се изненадах вчера.
Слизам на Рибния пазар и прескачам изпружените крака на един медопродавач, за да си хвърля съвестно билетчето в кошчето и чувам познат глас:
- Леко, Даскале, да ме не настъпиш!
Вглеждам се аз в брадясалата муцуна:
- Бре, Джин, ти ли си, бе брадъре – и налетях да го гушкам.
- Аз сам, аз съм, Даскале, ама Джин вече не съм – хили ми се той, ама някак тъй, накриво.
- Що тъй – придърпах аз идна празна касетка до него – как си, що си, разправяй!
- То за разправяне, Даскале, много, ама ще ти кажа края, щото той ме докара тук, на туй пазарче. Знаеш ли ти, Даскале какво се случва с търтея, като оплоди пчелата-майка.
- Тцъ – му рекох, щот кат малък съм жилен от ...