/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
...
Обичам пролетта. След нея обиквам и лятото с гиздавите дантелени премени на дърветата, шумолящи като копринени фусти под лекия повей на вятъра. Не съм си мислила, че мога да обичам и късната есен – студена, сива и мрачна. Винаги ми е приличала на стара сърдита вещица. Може би затова очаквах там, където беше моят дом, да е вечно топло и зелено. И все пак есента дойде, а аз не я намразих, дори когато гората изгуби и последното си листо. Толи ме научи да обичам студения вятър и голите дървета. И наистина – дърветата бяха красиви в своята голота и строгост. Това бяха истинските им души – жилести и начупени от възли, които ги разклоняват. Когато дърветата свалят труфилата си, по дългия и труден път на клоните, нагоре ги води тяхната любов към слънцето. Оголяват и гъстите сенки, крили гнездата на птиците и отдалеч, в силуета на разсъблечената корона, тези гнезда са като сърца, събрали всичката топлина на дървото.
Лятото си беше заминало безвъзвратно със слънчевите си дни, с ...