Тия дни нещо се поразболях. И тръгнах към личния уж лекар. По пътя ме спира познат, пита ме как съм. С видимата цел да отговоря кратко „Добре“, а той да продължи дългия разговор под формата на монолог с художествено отразяване на всички възможни свои болежки…
Обаче, го разочаровах. Казах само: „Абе, настинал съм нещо…“, а той ме прекъсна: „Иди на лекар!“…
Бях изненадан от неочакваното му откритие и високополезното предложение. Човек никога не би се сетил, особено ако е болен…
Не губих време, използвах подадената топка, та веднага тръгнах да изпълня високоинтелектуалната препоръка, спасявайки се от моноспектакъля му…
На връщане поздравих група пенсионери, проверяващи валидността на препоръките да не излизат по жегите и все още очакващи кой пръв ще падне, та да проверят и работата на спешните медици.
А те ме спряха и започнаха да разпитват как съм, да ме поздравяват, че съм изпълнил уместния съвет на колегата им…
И тогава се замислих над огромния егоизъм, скрит в подобни банални, елемент ...