Вечният му кимна и онзи отстъпи. Коридорът се разделяше на три и ние поехме по централната част, застлана с дебела и мека пътека. После спряхме пред широка врата. Вечният каза:
- Ние дълго обсъждахме бъдещето ти. По всички параметри ти си необходимият ни човек. Още млад, но вече съзрял не само за красотите, а и за истините в света. Трезвомислещ, разумен, обичащ себе си в необходимите граници, умеещ да преценява необходимото и изгодното… Нещо да съм пропуснал?
Не знаех.
Но той продължи:
- Умен си, не обичаш много приказки – дори в леглото /стреснах се – следили са ме и там?/, оценяваш бързо ползите и вредите от поведението и действията си, разделящ личното от семейното и общественото…
Явно съм бил сериозно проучван. Но защо? В този прекрасен свят нима има тайна полиция? Пак от филмите знаех какво е, обаче там се водеха войни..
- Тук трябва да кажеш веднъж завинаги – ще можеш ли да поемеш важната и нелека, отговорна и сериозна работа?
Не знаех за какво говори, но той явно нямаше намерени ...