Така се случи. Не само, че не го исках, но и се заричах, че НИКОГА няма да стане. Не заради моето удобство или нежелание да се грижа или да се съобразявам, а заради свободата. Намирам я за много красива и жизнено необходима и затова не смятам, че е редно да се затваря между четири стени същество, имащо право по природа и рождение на свободен живот.
Но... то щеше да умре. Помислих си „законите на природата са сурови” и с болка реших да не се намесвам. Обаче други се намесиха и промениха естествения ход на събитията. После започнаха да се вайкат: ”Ама ние имаме куче, то се плаши и страда, не смее да се храни и да пие вода...”
Е, това вече беше гадно. Едно е да се родиш свободен и да платиш с живота си за това, друго е да те „спасят”, но всъщност да си лишен, не само от свобода, но и от всички останали жизнено важни условия за... живот?
... Така се случи – сдобих се с коте. Не се радвах много, направо бях сърдита, че ми се случва. Начумерена отидох в елитен Зоомагазин да пазарувам оборудв ...