Jul 9, 2012, 5:33 PM

Заблеяло ми й агънце 

  Prose » Narratives
1206 0 11
4 min reading
ЗАБЛЕЯЛО МИ Й АГЪНЦЕ
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ама за мен и за всички деца по света е вярно, че най-вкусния, най-желания сън е сутрин, когато те събудят и го прекъснат, точно когато си замахнал с меча да отрежеш главата на лошата ламя или пък летиш с жребеца си, за да спасиш най-красивата принцеса от кръвожадните разбойници и à-хà да ти я даде за жена баща ѝ, най-могъщият от всички могъщи царе, някой цъкне ключето и крушката светне. Тогава приказката се счупва на парчета, изчезва, клепачите са залепнали, не щат да се вдигнат, ти ги разтриваш с ръчички, обръщаш телце на другата страна, ама светлината пак прониква, завиваш главата си с одеялото, но всичко е напразно. Баща ти е станал, пуснал е „Акорда”, а Магда Пушкарова е закъдрила глас, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
: ??:??