Сънуваше ли?Още не можеше да повярва на случващото се.Дали наистина тя бе до него или това е само фантазия?
Те бяха един срещу друг,ноколо нямаше хора и сякаш бяха попаднали в друго измерение.Тя му говореше нещо,но защо ли думите и не достигаха до него?
Той потъваше в кадифения и поглед все по-дълбоко.Сигурно отстрани изглеждаше като глупак. Искаше да каже нещо,но се чувстваше безсилен дори да помръдне устните си.
Какво се случваше?Винаги в нейно присъствие в главата му беше хаос,а сега осъзна,че наистина е влюбен.Страхуваше се да го признае пред себе си.Не се залъгваше с илюзии-знаеше много добре,че те не могат да бъдат заедно НИКОГА.Но така силно я желаеше!И това беше голямата му тайна.
Тя продължаваше да говори.Колко време стояха така, изолирани от света?Изобщо времето вървеше ли?Сякаш всичко бе обгърнато в мистерия.
Движението на устните и го побъркваше.Какво напрежение!Трябваше да избяга веднага от жената,която го привличаше като силен магнит.В противен случай щеше да извърши лудо ...