Зад всеки ъгъл има нова посока
Слънцето се опитваше да пробие между сивите сгради и да оповести на жителите от квартала, че води със себе си пролетта. Хората се усмихваха, притваряха очи в наслада от първите му топли лъчи и после продължаваха забързани по пътя си. Само Григор нищо не забелязваше. Той стоеше, като препариран стар глиган, пред вратата на огромното стъклено помещение, намиращо се точно срещу неговата малка гостилница. Лъчите огряваха една голяма табела с дебели черни букви, която оповестяваше, че в скоро време това място ще се превърне в нов ресторант- част от известна верига.
От доста време той се страхуваше от навлизането на такива търговски обекти в градчето им. Напоследък големите фирмени магазини, вериги ресторанти и комплекси изяждаха малките търговци. Бе свидетел на това как старият Стамат се мъчи цяла година да спаси бакалницата си, когато на една пряка от него, отвори вратите си голям лъскав хранителен магазин, в който човек можеше да си купи дори от пиле мляко. Витрините на новия магазин привличаха, като шекер, хората от квартала. Офертите му - " Вземаш три - плащаш две!", бяха неустоими за домакините. Старият мъж смъкна цените, с надежда да върне някой друг стар клиент в запустялото си помещение. Отваряше рано и затваряше късно вечер, за да хване ранобудни и закъснели купувачи. Вратите на малкото магазинче стояха отворени дори в неделните дни, когато всички в квартала затваряха и се отдаваха на семействата си и на отдих. Тогава той успяваше да продаде малко хляб или бира, пакет захар или мляко, някой забравен продукт от листата за покупки на домакините. Обаче "Ден година храни!" при него не важеше и неделните покупки не можеха да компенсират празната каса през цялата седмица. Безизходицата и отчаянието накрая го събориха и една сутрин го откриха обесен в склада на магазинчето му. Кварталът замълча виновно. Известно време хората отвръщаха глава когато минаваха край затворената и мрачна бакалия или я заобикаляха сякаш се срамуваха и страхуваха да не видят отражението на вината си във витрината му. Човешката памет е къса. С времето постепенно всички забравиха за него. Григор обаче не забрави съдбата на Стамат. Често си мислеше, че никой в този живот не е застрахован и може да го сполети същата участ.
Животът ставаше труден за дребния търговец. Данъците и цените растяха, а приходите намаляха. С времето все по-трудно успяваше да се спаси от икономическата буря върлуваща в страната. Живееше постоянно назаем. Вземаше пари от роднини и приятели, а после с месеци събираше всяка стотинка, за да върне масрафите си. Банката му бе отпуснала кредит и на всяко двайсто число на месеца изпразваше сметката му. Понякога придобиваше чувството, че и животът му е назаем и трябва непрекъснато да го изплаща. Имаше месеци когато късметът му проработваше и излизаше на плюс . Тогава си позволяваше да си купи някой нов чифт обувки или дреха за него и жена му. С Дора бяха женени от двадесет години, но нямаха деца. Ожениха се късно. Нямаше бурна любов и пеперуди в стомаха. Просто самотата ги събра. Тя бе дребна и закръглена жена, толкова бяла и пухкава, че приличаше на топка тесто в ръцете му. От нея винаги ухаеше на храна и запръжка. Помагаше на мъжа си в кухнята и го заместваше когато той отиваше на пазар или до банката. Беше добра и грижовна жена, но имаше една черта, която дразнеше Григор. Говореше толкова много, че приличаше на стара воденица, която не спира да мели. Дори и в съня си мърмореше и бълнуваше. Устата ѝ не спираше да трака и излива думи. С времето Григор се научи да не я чува, беше я приел като стар телевизор, който непрекъснато работеше, за да предаде малко фон на тишината в дома им. Хората ги съжаляваха, че са бездетни, но той не им обръщаше внимание. Вярваше, че Господ си знае работата и не го натоварва с повече от необходимата отговорност. Трудно успяваше да се погрижи за себе си и съпругата си и едва ли щеше да има сили да мисли и да се грижи за още едно гърло.
Докато гледаше табелата, а всички тези спомени, мисли, тревоги шареха из главата му и караха стомаха му да се свива, пред него изскочи Тошо Гарагашката. Той беше от онези типажи, които имаше във всеки град и квартал. Държаха се така сякаш бяха най-важните и значими личности в градчето и без тях продължението на света е невъзможен. Такива личности бяха винаги добре осведомени, навираха се навсякъде, знаеха всичко и се държаха като столичани в провинция. Нямаха катинар на устата си и всичко което им минаваше през главата го вадеха през устата.
- Григоре, май скоро ще трябва да превърнеш гостилницата си в нещо друго, че виж с каква сила и бързина навлиза прогресът в града ни. Трябва да се модернизираш и осъвремениш и ти, брат! Със старите способи няма да оцелееш. - бълваше Гарагашката думите си, като печка дим. - Такива вериги са силни и ще те оставят гол- голеничък, като просяк пред църква. Спасявай се, докато имаш още време! - продължи да рови в раната му Тошо. След последните си думи той се обърна важно и остави Григор самотен и прегърбен на тротоара.
Още с влизането в кухнята на малкото ресторантче пухкавата Дора го посрещна разпенена и мокра от пот, като гъба за баня.
- Къде се запиля? Кое време е!? Аз да не съм слънце да огрея навсякъде!?
- Свършено е с нас! - избоботи мъжът ѝ и рухна върху един стол целият прижълтял и смачкан, като изстискан лимон.
- Как е свършено? Кое е свършено? Говори, бе човек! С ченгел ли трябва да ти вадя думите аз на теб.
- Отварят ресторант, от известна верига за бързо хранене. Точно срещу нас, разбираш ли! - изкрещя Григор, а гласът му пълен с безсилие изкънтя в малката кухня. Жена му го гледаше със зяпнала уста и за първи път в живота си стоеше безмълвна пред него. Тишината ги натисна като похлупак и само свистящата тенджера под налягане напомняше, че все още има живот в утихналото помещение.
Времето се изнизваше с лисичи стъпки, а Григор често хвърляше страхливи погледи към стъклената витрина, зад която течеше ремонтът. Лятото отмина. Заведението срещу малката гостилница светеше в разноцветни светлини, а по стените и тавана се спускаха зелени изкуствени треви и цветя. Новите лъскави маси примамваха, като сиренце в капан клиентите. Огромни червени надписи и красиви снимки на хамбургери, пици, салати караха минувачите да преглъщат в очакване да отвори вратите си.
В първият ден когато ресторантът отвори, целият квартал се стече да опита новите вкусотии. Пред вратата му се виеше опашка от чакащи да влязат в лъскавото помещение. Григор стоеше пред малката си гостилница и тъжно наблюдаваше стълкновението от хора.
- Всяко ново нещо е интересно в началото! След време ще му се наситят и ще им омръзне, шефе. - каза Манол. Той бе сервитьор от десет години в малкия ресторант. Усещаше страха и притеснението на началника си. Застана плътно до рамото му, сякаш искаше да го подпре и да му вдъхне надежда.
- Дай Боже да си прав! - каза Григор, а в гласът му прозвуча слаба надежда.
Есента беше слаб сезон за ресторантьорството, хората се прибираха след отпуските си с празни портфейли, предстоеше им и подготовката за училище на децата, за това правеха разчет на бюджета си и съкращаваха разходите за ресторанти и развлечения. Дора съкрати набързо и техния бюджет. Стояха в хола на една крушка, без телевизор. Хранеха се с останалата храна от ресторанта, която не можеше да се преработи и предложи на следващият ден на клиентите или с неща с изтекъл срок на годност. Тя спря да посещава фризьорския салон, а той бръснарницата. Вечер когато се прибираха, не включваха отоплението, а бързо се мушкаха под юргана и се топлеха взаимно. Григор реши да смени менюто и да замени някои стари ястия с нови. Купи боя и собственоръчно боядиса захабените от времето стени. В изблик на ентусиазъм купи нови снежно бели покривки. Дори намали цените на бирата и ракията. Очакваше с надежда Новогодишните празници да засилят оборота и да върнат клиентелата му обратно при него.
Зимата дойде рано. А надеждата на Григор се топеше, като снежинка върху топла длан. Ресторантът срещу него кънтеше от глъчка, смях и музика, а при него тишината се нарушаваше само от трима, четирима редовни пиянки, които поливаха проблемите си с алкохол. Масите му оставаха празни, а покривките белееха, като девствени булки пред олтар. Дори празниците не успяха да събудят застиналото и забравено ресторантче. Хората от квартала минаваха забързани покрай него и свеждаха виновно очи. Бяха забравили приятните семейни вечери и празници, прекарани вътре. Бяха заменили ароматът на вкусна домашна храна, с вкуса на хамбургери, полуфабрикати и евтини продукти. След новогодишната вечер Григор и Дора взеха решение да се сбогуват с Манол. Закъсняваха все повече със заплатата му и празната каса показваше, че няма изгледи за подобрение на ситуацията. Задълженията растяха, неплатените сметки се трупаха и все по-малко хора му даваха пари назаем. Банката, като стара акула ги дебнеше и трупаше лихвите си върху всяко закъсняло с един ден плащане на кредита. Семейството се чувстваше притиснато в ъгъла, а безизходицата бавно, като валяк ги мачкаше.
Една вечер Григор сънува сън. Стоеше на брега на морето, а до него старият Стамат сложил ръка на рамото му, говореше тихо.
- Обиден си, приятелю и на хората и на съдбата. Човек трябва да умее да се откаже от нещата, които го спъват и убиват. Иначе нещастието ще се настани, като тромб в тялото и няма да позволи на щастието да циркулира свободно в него. Зад всеки ъгъл има нова посока. Животът е хармоничен и прост, трябва само да схванеш правилата на играта му. Аз не успях! Провалих се! Не се отказах навреме и изгубих пътя и надеждата. Всеки има сметище на което събира изгубените си желания и пропилени надежди. Не се рови в остатъците, а ги загърби и продължи напред. Не повтаряй грешката ми, приятелю! Ние живеем под тежестта на навиците и ежедневието си, страхуваме се да се измъкнем от тях, да покажем носа си навън. Погледни морето! Виждаш ли в далечината дъното му? Не, нали! Но знаеш, че то е там, има го. Бурите могат да кипнат водата, да разпенят повърхността, да размътя дъното, но въпреки това то е там като основа. Твоята душа е дъното и въпреки вълненията на водата, игривата пяна или големите вълни, нищо няма да наруши основата ѝ, ако ти сам не я разрушиш.
Григор се събуди целият облян в пот. Стана, направи си кафе и за първи път в живота си не бързаше за никъде. Изпи ароматната течност с наслада и на малки глътки. Облече се и се запъти към банката. На обяд, върху заключената врата на ресторанта се мъдреше табела с надпис " Продава се".
© Росица Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав разказ, сладкодумке!
-
"Човек трябва да умее да се откаже от нещата, които го спъват и убиват."..и тук за промяната говориш. Тя идва отвътре, разваля ти зоната на комфорт, но пък съгражда нови хоризонти.
-
Благодаря, слънчево момиче, за хубавите пожелания и топлите думи! Присъствието ти винаги ме стопля!❤️
Иржи, винаги си много мила към мен ! Коментарите ти ми носят удовлетворение и стимул! Благодаря от сърце!❤️
Лидия,благодаря много! Аз и в разговорната си реч често използвам сравнения, станало ми е като навик! 😄❤️ -
За много години! Хубава тема, пестеливо и точно поднесена. Извор си на сравнения и крилати думи.
-
Разказваш в галоп, Роси, и това ми харесва! Имаш много материал и майсторски задържаш вниманието на читателя! А темата е толкова актуална, времето динамично, че ако не умееш бързо да се ориентираш или прецениш опасностите или възможностите, така си и загиваш! Още заглавието изразява надеждата и правилния път...На моя тротоар, след блока ни , в трафопост има магазинче с хранителни стоки. А на отсрещния тротоар- голям супермаркет "Фантастико". За чудо на съседите близо десет години оцелява това магазинче пред могъщата конкуренция! Как? С изключително внимание към клиентите, с винаги прясната стока, докато в големия магазин понякога месото ухае на умрели лебеди..И без да има промоции дори! Не е алчен за "изключителни печалби. Асиртиментът е "от пиле мляко", следи ако се свърши нещо, веднага го доставя, прясно...Това е нова посока! Но не всеки човек умее да рискува! Защото казват "животът е море, трябва да знаеш да плуваш..." Затова смелите винаги печелят!!
-
Роси, дар ти е перото за четящия.
Честит рожден ден! Бъди здрава и вдъхновена, мечтай и сбъдвай мечтите си, пътувай, обичай и не спирай да се усмихваш! -
Благодаря, Петър1!😊 Радвам се, че хареса разказа!
-
Хубав разказ, Роси, и на мен ми хареса. Честит ти рожден ден, малко преди да се смени датата при вас. 😊
-
Благодаря, Петър! Аз се отказах вече от бизнеса,ще ходя на село! 😁 Радвам се, че не си ме забравил!❤️
-
Охоо, без малко да пропусна...Честито рожден ден,.. и аз от коментаритте разбрах,...Силен разказ,мдааа Всяко ново нещо е интересно в началото...И да допълня,успехи в бизнеса и в творчеството...
-
Мини, благодаря за пожеланията, мила! Прегръщам те!❤️
Светличка, благодаря от сърце! ❤️
Благодаря, Младен! Мисля си, че те първа предстои да видим "къде зимуват раците " Ще дойде време ще се върнем назад във времето. Ще търсим тихи села, градини, животни.❤️ -
Разбрах от коментиращите, че днес имаш рожден ден, Роси. Честито! Бъди жива, здрава и вдъхновена!
Този твой разказ е отлично написан и е на тема - разоряването на дребния собственик при капитализма. След Джек Лондон трудно се пише на тази тема. Ще кажа само, че днес по-актуален от Стамат е САРМАТ и последният незабавно решава всякакви проблеми. Тежка е участта на Григор. Мога да му дам един безплатен съвет. Без да се бави, след като продаде имотеца, да си купи земя в Северна България и с пухкавата си съпруга да се занимава със селско стопанство в личния си парцел. Ще си папат двамцата храната - собствено производство и ще публикуват в сайт Откровения за чест и слава. -
Честито и от мен, Роси! Пиши все така увлекателно и грабващо, темите ти са все по-интересни и подбрани.⚘
-
Роси, честит рожден ден,нека здравето и късмета, да ти бъдат спътници в живота! Прегръщам те!
-
Тони, благодаря ти! Юни е един прекрасен месец, преходът от пролетта в лятото! Близнаците сме непредсказуеми, в нас винаги се крият две личности! 😊❤️
Стойчо, благодаря от сърце да хубавите пожелания! Само човек който познава огъня, може да опише, как болезнено парят езиците му. Имаш ли дъно винаги може да се отблъснеш в него, за да изплуваш! ❤️
Пепи, стиснала съм музата за полата, дано не я изпусна! Благодаря ти!❤️
Наде, благодаря ти, мила! Прегръщам те!❤️ -
Благодаря ти! Честит рожден ден, миличка! Бъди здрава и щастлива! И пиши!
-
Все такива хубави подаръци, и по-често, не само за РД! Поздравления!
-
Роси, искам да ти честитя рождения ден и ти пожелая да бъдеш все така креативна в живота, любовта и изкуството!
Намирам финала за житейска есенция от мъдрост и опит.
Нали казват,че мъдростта минава по пътеката на опита със стъпките на болката.
Сърдечно послание към онези, които са загубили ориентир след несгоди. -
Честит рожден ден, мила Роси. В най-хубавия месец на годината - нашия! Желая ти здраве и творчество! Прекрасен разказ си написала. Самата аз съм била свидетел на подобни обрати. Всеки ден е небесен кръстопът, който ни дава нови шансове. Когато загубиш нещо, не знаеш какво си спечелил!
-
Благодаря, Мари, от сърце за хубавите думи! Иска ми се да дам криле и поне малко да помогна на хора загубили вяра в себе си! Не забравяй, че зад всеки ъгъл има нова посока! С теб съм!❤️
Ти си мъдрост, Гюлсер! За това винаги много ти се радвам! Благодаря ти от сърце!❤️
Вале, искрено се радвам на думите ти! Благодаря!❤️
Иви, благодаря ти за прекрасните пожелания! Чувствата ни са взаимни! Прегръщам те, талантливке!❤️ -
Честита да си, Роска! Здрава, силна и лъчезарна. Нека само хубави моменти съпътстват дните ти и все така да ни потапяш в изобилието на своя талант! Прекрасен разказ, за мен бе удоволствие!🌼❤️❤️❤️🌼
-
Честит рожден ден, Роси, удоволствие е да те чета.
-
Честит рожден ден, Слънчево момиче! Прегръщам те! Бъди здрава, остани жизнелюбива! Прочетох, харесах, умееш да съпреживяваш и да пресъздаваш чужди съдби със слово. Продължавай да вярваш в доброто и красивото, очакващи те зад ъгъла!
-
Росинка, честит рожден ден, мила! ❤️ Какъв страхотен подарък си направила на себе си, а и на всички нас за твоя празник! 😘
Разказът ти е огледало на една тревожна действителност, пред която не малко хора се изправят. Впечатли ме поуката в него, която ни учи да не се страхуваме от дълбокото в живота и да не му позволяваме да разруши онази основа в нас, позволяваща винаги нов градеж, стига да повярваме в душевните си сили.
Бъди здрава, обичана и винаги позитивно настроена, за да черпиш сили от всеки следващ изгрев, мила моя! 🌹🌹🌹😘 😘 😘🎈🎈🎈🌈 ❤️ 🌈 🍷 -
Жабок, какво ще кажеш за ягодов сладолед с уиски! 🙂 Благодаря, че ме изчете!🙂❤️
Скити, благодаря за милите думи! Да, днес имам рожден ден. От известно време, ме бе обхванала апатия, не ми се пишеше и четеше. Вчера обаче нещо отново се запали в мен и написах това разказче. Като подарък за празника ми. 😊❤️ -
Браво, Роси! Пишеш прекрасно, а ние четем с удоволствие!
Ако наистина си рожденничка, бъди здрава и все така вдъхновена! И естествено много, много щастлива!💖🌹🌼🌻 -
Благодаря, Миночка! Радвам се, че въпреки отсъствието ми, не си ме забравила.❤️
Благодаря, Юрка! Скоро ще пием по едно! 🙂❤️
Плам, благодаря, приятелю!❤️ -
Росицо, черпи един ягодов сладолед за рождения ден.
Ама си пинтия, затуй аз ша та черпя. Ти удари един танц с помпони.
И пиши по-кратко, щото заспивам до края. -
ЧРД Роси 🧡😎 Удоволствие е да чета твои бисерчета 🎇🎉😍
-
Браво, Роси! 👍
ЧРД! 🌹🍷 😘 -
Много реалистичен и увлекателен разказ, Роси, така прекрасно си изразила съвременната надпревара за забогатяване, малкият човек винаги се намира между челюстите на големите акули! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И аз имах книжарничка, но се усетих навреме и се озовах в чужбина.
Имаше един разказ на Хайтов "Когато светът си събуваше потурите".
От този разказ ми дойде идеята, че светът не може да се върне назад.
Чудесна творба, чудесно написана! Благодаря за емоцията !
Поздрави от Канада !