Aug 25, 2013, 6:10 PM

Зад ъгъла 

  Prose » Narratives
651 0 0
5 min reading
В памет на моя скъп и незабравим братовчед Денчо. Ранно утро е. На прага на старата двуката дядова къща съм. Тя цялата е плетена, а в гредите ù няма нито един пирон. Ковани са само с дървени клечки. Отвън е небесносиня. Като късче небе кацнало в горния край на двора. Обувам едни огромни „лепки”, изрязани от стари дядови цървули и неотворила очи докрай, бавно слизам по каменните стъпала. Вдишвам с пълни гърди свежия, упойващ въздух.Той ухае на кантарион и здравец, на мащерка и див джоджен, на горска ягода и меча къпина, примесени с уханието на зрели кумбалки и на зреещи ябълки и сини сливи. Дворът е наклонен към реката, която минава на не повече от петстотин метра от него. Прекосявам, влачейки лепките, хармана.Чувам отдалеч гласа на баба. Тя е в кошарата и дои овцете като съвсем беззлобно ги нахоква: ”У-у-у-у, Витошо, стой мирна мари, щрогло! Глътка ша пуснеш, пет ша разпилееш! Пр-р-р-р, Чипо, чумката да та тръшне, проклетнице, чи разкрачи са де! Ела, ела, Ваклушке, мамината кротуша, ти ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??