По много глупава причина бързаше Пламен в ранното съботно утро. Беше слязъл от автобуса след двайсет и пет минутно пътуване, така че му оставаха още пет минути да се качи на трамвая, ако иска да спести един билет. Не че беше стиснат, просто картата му с билети 30 + беше празна, а нямаше дребни, за да купи билет от ватмана. Пък и лев и шейсет са си пари, с тях може например да се упи добра бира. Не го мързеше да се затича и да хване трамвая, който вече приближаваше спирката. Само че светофарът за пешеходци светеше червено.
Задаваше се кола, но тя още беше далеч. Пламен преспокойно можеше да притича, без да има опасност да бъде блъснат. Шмугна се пред момичето със слушалки на ушите, което стоеше най-отпред на тротоара и хукна през платното.
Фасулска работа, без никакъв риск. Колата все още беше далеч, макар че бързо се приближаваше към кръстовището. Пламен вече тичаше по тротоара. Щеше да хване трамвая, със сигурност.
В този момент се чу скърцане на спирачки и нещо избумка. Писък проряза ...