candy_girl_13 (Мария Костадинова)
90 98
Nov 12, 2011, 11:41 PM

Заедно завинаги 

  Prose » Narratives
5.0 / 1
645 0 0
1 min reading
Продължение:
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той.
- Нямам нищо против.
В парка:
- Е, какво е решението ти?
- Идвам с теб.
- Това значи, че трябва да се разделиш с длъжността на моден редактор. Знам, че винаги си мечтаела за това. Би ли се разделила с мечтата си заради мен?
- Идва един момент, в който си даваш сметка, че някои неща се случват само веднъж. И колкото и да се опитваш, никога вече няма да почувстваш същото... С теб почувствах нещо много специално, нещо, което до сега не бях.
- Точно заради това те обичам! Но какво си мислиш, че ще те оставя да загърбиш мечтата си просто ей така?! Не... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костадинова All rights reserved.

Random works
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Нямата принцеса
    Нямата принцеса
  • Амер (Владимир Дончев) Quiet Light
    You are showered with white light. Photons hurl down like furious boulders and every single one cras...
  • gurhito (Гюрхан) Dear!
    Being educated, for God's sake, does not mean having a higher education ... Being intelligent does n...
  • Ambrouse (Стефан) Ladies First
    Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. Ther...

More works »