ЗАЕШКИ ПРАВА
ДОНЕСОХА Я НАЕСЕН – ВЕЧЕ ПОРАСНАЛО МАРТЕНСКО ЗАЙЧЕ С МЕКА МУЦУНКА И СТРАХЛИВИ ОЧИЧКИ. СВИ СЕ В ПРАЗНАТА КЛЕТКА И НЕ ШАВНА ЦЕЛИ ДВА ДЕНА. А БЕШЕ НАЙ-ИГРИВАТА СРЕД БРАТЧЕТАТА И СЕСТРИЧЕТАТА СИ. И НАЙ-БЪРЗАТА. ОЩЕ КТО МАЛКО ПУХКАВО БЕБЕ ИЗПРЕВАРИ ВСИЧКИ С НЕВЕРОЯТНОТО СИ ЛЮБОПИТСТВО. ПОДАДЕ НОСЛЕО СИ НАВЪН НЯКОЛКО ДЕНА ПРЕДИ ДРУГИТЕ И КОГАТО ПО-КЪСНО И ТЕ СТОРИХА ТОВА, ТЯ ВЕЧЕ СЕ ЧУВТВАШЕ КАТО ГОСПОДАРКА НА КЛЕТКАТА.
А СЕГА?
КАКВО СТАВАШЕ?
ИСТИНСКИ Й СЕ ЗАРАДВА ЕДИНСТВЕНО ЕЛКА. КЛЯКАШЕ КРОТКО ДО МРЕЖАТА И Й ПРИКАЗВАШЕ С ЧАСОВЕ.
- ЕЙ, НЕ БЪДИ ТАКА ТЪЖНА! НАЛИ СИ ИМАШ ТВОЯ КЪЩИЧКА, САМО ТВОЯ? – ЕЛКА ПРОВИРАШЕ ПРЪСТЧЕ ПРЕЗ ДУПКИТЕ И Я БОЦВАШЕ ПО НОСЛЕТО.
- КАЖИ НЕЩО,ДЕ! ЗАЩО МЪЛЧИШ?
МЪЛЧЕШЕ ЛИ?
...
Тъжните й очи приклепаха, помръдна нагоре влажно носле като малко зайче. Последдно време смъркаше често.
Мълчи! Мълчи ли? Какво ли разбират те от мълчание! Онова малкото пак бе идвало при нея. Малкото! Беше поне три пъти по-голямо от нея. А не беше изгубило надежда да направи приятел ...