Боб Дилан с китарата и зареяният му поглед на певец – нарисуван, рисунката неподписана. Тя изпадна от отдавна неотваряната книга от библиотеката ми – "Карикатурите на Бешков"... Рисунката грабна погледа ми с изпълнението. Нахвърляна със замах и лекота, линиите фини, положени без прекъсване. "Не е от Бешков" – помислих си, подведен от местонахождението на рисунката, пък и не е карикатура. Щрихът на известния рисувач е напорист, понякога грубоват. Музикантът не му е съвременник, а попадането и в книгата за него и то моя, е пълен абсурд. Финесът, с който бе нарисуван Боб Дилан, ми напомняше ранния Холбайн или по-скоро Дюрер... Напразно си задавах въпроси, на които нямаше отговори. Кой спря погледа ми точно на тази книга, която не бях търсил? Кой бе насочил ръката ми, за да отвори на страницата, от която грейна ликът на Дилан. От кого и кога е сложена рисунката в книгата ми? И накрая – кой бе този незнаен, виртуозен художник? И после, после стана чудо на чудесата. Забелязах избеляла, почти ...