“Чисто логическото мислене не може да ни донесе никакво познание за емпиричния свят; всяко познание на действителността започва от опита и завършва с него. Твърденията, изведени по чисто логичен път са напълно лишени от реалност.”
Алберт Айнщайн
Началото на смисъла Глава I
Той беше изкуството. Беше платното. Боите. Беше различният поглед. Той беше творбата. Усещането. Той беше очите. Беше създателят. Унищожителят. Той беше художникът. Беше началото. Бе и краят.
Тя беше усещането. Беше музата. Идеята. Беше магичната истина. Тя беше тласъкът. Съзнанието. Тя беше картината. Беше образът. Чувството. Тя беше произведението. Беше сънят. Бе и разрухата.
Еван се завъртя из ателието сякаш търсейки идея във въздуха. Работеше на покрива на висока сграда, обграден отвсякъде с прозорци. Стъклата му даваха поглед към света отвън, но и го пазеха в нужното му усамотение. Изкуството му беше тръпка от години. Пренасяше го в друг свят, свят, познат единствено на художника. Поколенията преди него бяха хор ...