Ще поискам ли слънцето да грее в очите ми, отново, наблюдавайки морето от моята скала?
Отворих очи и видях белите облаци от прозорчето на самолета. Какво правя? Как се случи всичко? Как позволих нещата така да се изплъзнат от подредения график на живота ми? Всичко бях планирала, а сега?!
- Как се чувстваш, мила? - мъжът до мен погали ръката ми.
Погледнах го. Висок, с прошарени коси, мъж на средна възраст. Смешен бе дори фактът, че не знам на колко години е той, а оставих всичко заради него. Нямах време да осъзная колко бързо и необмислено се случи всичко.
- Виктория, слушай, много е важно! Аз съм в София, имам проблем с колата. След два часа трябваше да взема много важен клиент от летището, а няма как да успея. Зарежи всички други задачи, искам да се погрижиш за него! Забавлявай го, докато успея да се върна. Внимавай, става дума за много пари!
Опитах да му обясня, че имам много работа в съда, но той отказа да изпрати друг. Паркирах до летището, взех си кафе и зачаках. Съобщиха, че поле ...