>
>
> „И капки втечнена по женски нега
>
> към риска се втурват. Без страх! И сега!”
>
> Мария Панайотова
Толкова съм мокра, че ще се претопя в шоколада на очите ти, като дъхав ванилов сладолед, посипан с портокалови корички. Усещам горещия ти дъх да лази по врата ми. Настръхвам! Желанието да поема риска и да скоча във вихрушката на чувствата е толкова завладяващо, че… омеквам. Нима не виждаш? Не знаеш ли колко силно тупти сърцевината ми? Колко само съм мокра? Капчиците сладка роса блестят… Приканват. Затварям очи. Асансьорът ни въздига към онова, което трябва да се случи. Тук и сега. На момента! Искам го! Ноздрите ми са изпълнени с аромата ти. В съзнанието ми изникват дългите редове на разцъфтели портокалови дръвчета. Всеки трепет и горещ полъх от твоето сърце ме карат да виждам как растат плодовете и как узряват. Портокали. Ярки и слънчеви, разнасящи цитрусов дъх из потайностите на сърцата ни и омайващи с вкуса си умовете и сетивата ни. Казвала ли съм ти, колко много обожавам захарос ...