Моя приятелка подари на Герито балон - голям и жълт, от ония, които летят нагоре, когато им пуснеш връзчицата. Голяма радост беше! Балонът летеше нагоре, а Герито го връщаше надолу, дърпайки връзчицата. Най-накрая Герито реши да отидем в градината и да пуснем балона на свобода. Речено-сторено, отидохме, там играеха много деца. Порадваха се на балона и го пуснаха. Скачаха, викаха децата, докато балонът се изгубваше високо в небето, носен от лекия ветрец. Сред всеобщата радост Герито се умисли и натъжи. - Защо, Гери, си тъжна? - питах я аз. - Защото моята радост отлетя! - и зарони сълзички. - Не е отлетяла, Гери, а влезе в сърцето ти радостта от летящия балон. Не тъжи - успокоих я аз. Погледна ме тя с черните си очички и каза бързо: - Заключ! - и завъртя пръстчета до гърдите си. Герито заключи радостта в сърцето си, да не би да отлети като красивия и балон. Успокоена, тя бързо забрави за балона и вече мислеше за новите радости, които и предстояха. Вечерта получи подарък кукла Барби и балонът окончателно беше отлетял от съзнанието и, но радостта остана заключена в сърцето и завинаги.
Като прочетох заглавието, веднага си помислих, че радосттта не бива да се заключва... Но щом е прибрабрана в чисто детско сърце, тя струи и огрява душите! Да ти е жива и здрава Герито!
Много хубаво пишеш - много хубаво разказваш тези случки с Герито! Страхотен усет имаш към нейния свят и поглед над света през детските очи. С такава обич и с такова разбиране трябва да бъдем дарени всички родители!
Как умно и красиво си я успокоила, Маги, не, внесла си радостта в сърцето й...Прекрасно!!!
"- Не е отлетяла, Гери, а влезе в сърцето ти радостта от летящия балон".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.