Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променяха начина си на живот, също като пътуващите и кръстостващи пътищата от залез до изгрев.
Алтар и Асила бяха спрели в първия от горещите часове и прекараха следобеда под защитата на сенника в обичайната почивка до вечерта, която вече плъзеше със съвсем тънки щрихи по хребетите на най-високите от скалите и дюните. Палещия полъх дълго обвиваше лагера им, безшумен като звяр и обикалящ наоколо в търсене на пролука за да се промъкне, но сенника ги пазеше от допира му – убийствен дори през последните дневни часове.
Алтар не спа много, когато се събуди, стана тихо, отиде и доля вода и добави храна за животните, също почиващи по това време, след това се върна на постелката и облегнал гръб на една от пъ ...