Ана отвори очи и прикова поглед в екрана.
– Съобщение!
Тя скочи и кликна с мишката нетърпеливо. На мига се отвори прозорец и ѝ намигна закачливо.
Борис: „Добро утро! Сънувах те. Обади ми се когато станеш! Искам да те видя!”
– По дяволите! Изпуснах го. Може би ще влезе отново след малко.
Младата жена набързо драсна два реда за отговор, намести лаптопа на малкото нощно шкафче до спалнята си така, че да го вижда от всеки ъгъл на стаята и хукна към банята. Взе си душ и тичешком се върна обратно. Трепереше от сутрешния хлад. Набързо се облече, без да откъсва поглед от екрана. Борис още беше извън линия.
– Хайде, Борис, появи се! Чакам те.
С леко разочарование в погледа, Ана бавно излезе от спалнята и влезе в кухнята. Сложи джезвето на котлона. За миг се замисли и се втурна отново в съседната стая, където на нощното шкафче самотно стоеше отвореният лаптоп. Грабна го и го отнесе в кухнята. Грижливо го постави на масата и се взря отново в екрана.
– Глупачка! Защо се пуля в този монитор? Като ...