ЗАПАЛЯНКОТО
Дядо Иван Авиза беше най-големият футболен запалянко в родното ми село Ново Градище, най-ентусиазираният привърженик на нашия отбор. Не минаваше мач на "Ботев", на който той да не присъства. И винаги заставаше начело на футболната агитка. Когато играта на тима вървеше, старецът бурно аплодираше и подкрепяше състезателите, караше ги да заиграят още по-сърцато, а когато не спореше, се опитваше да ги вдъхнови. Връхна точка на въодушевлението му беше отбелязването на гол в противниковата врата - тогава изпадаше в луд възторг, хвърляше си високо шапката, свиреше с пръсти, танцуваше. Нямаше равен на него в изразяването на радостта от успеха. Авизът представляваше истинска атракция около игрището. Всички само него гледаха. Дори огорчените противници от получения гол се усмихваха и разочарованието им намаляваше. Получеше ли „Ботев" гол, старият човек страдаше, но не се отчайваше, скандираше, за да повдигне духа на отбора, подтикваше и другите да подкрепят футболистите.
Веднъж се сл ...