Боко продължава да обикаля с Жипката…

Някой дали е проверявал – тоя има ли валидна шофьорска книжка?

хххх

Впрочем, отново се появи иззад облаците, целият в бяло, и разреши разходки в парковете. Засега на деца с родители. Предполагам – в кръг, един зад друг, крачка вляво, крачка вдясно се счита за бягство…

хххх

Съпротивата срещу ограниченията на нормалния живот нараства.

И нейн водач е Боко. Именно! Той демонстративно ходи със смъкната маска – като гащник, после се навежда към събеседниците и – за по-сигурно – от половин метър изстрелва водни потоци в очите им, показва пълно презрение към заповедите на министъра си.

Обаче, никой не смее да го глоби. Какво да го глоби – даже пиарките му не смеят да го посъветват барем за парламата да подемагогства…

хххх

Вадят разни данни хората – на ден 2 убити по пътищата и улиците, около стотина, починали от сърдечно-съдови болести или рак и тем подобни.

Особено трагично-смешни са официалните информации – мъж на 96 години, починал от коронавирус, имал съпътстващи болести, сред които рак на белите дробове, жена на 86 години, починала от коронавирус, съпътстван от инфаркт…

То си е тъжно, ама като се замислиш – бе, тия хора, ако не беше вирусът, щяха още 30 – 40 години да живеят сигурно…

Ще кажете – цинично…

Цинично е използването на болни хора като параван за нечии демагогии и лъжи…

хххх

Препоръчвам ви „Дневникът на чумавата година“ от Даниел Дефо. Разказ за Голямата чума в Лондон – интересен психологически портрет на тълпата и управляващите, анализ на човешкото падение и извисяване пред неминуемото.

Има я на английски, намерих я и на руски.

хххх

Що се отнася до вирусите – те са част от цивилизацията, не е виновна природата.

Чумата и сифилисът са внесени в Европа от търговци и пътешественици. Конкистадорите заразяват индианците с едра шарка и избиват милиони. После се появяват все неочаквани уж болести – коя от Азия, коя от Африка.

Просто човекът е част от природата. И вирусите, бацилите и останалата гад са част от нея. Живеят заедно, в симбиоза – все някой някого дъвче. Организмът ни е бил свикнал с местните вируси, научил се да ги отблъсква.

После цивилизацията се развихря. И хората тръгват на път. Даже не по бизнес или с някаква важна цел. Просто на разходка. Де от скука, де за евтини мацки, де на курорт.

Но и там има вируси. Свои вируси. За които новодошлият е хубава вносна трапеза. И…

Още повече, че човекът не мирясва с любопитството си в името на интереса. Я да види тоя геном… Ами ако… Я да добави нещичко… Ами ако… Пък дали ще стане… Ами ако…

Сетне почват вайканията. Малей, отде се появи тая болест? Изненадващо, неочаквано, тежко заболяване…

Познат стил – „Моля, госпожо, кой ми сра в гащите?!“…