2.
Иван кимна. Абе, тоя дзвер май беше прав…
И защо съм ти? Беден и, казваш, честен човек?
Порядъчен. Но – сега. А преди беше един…
Кога това? – учуди се Иван – Нищо такова не помня…
Не помниш, я… - Дяволът измъкна от козината бонбонче и задъвка – Абе, малко да убие миризмата, щото Асмодей за пореден път е решил да удължава живота си, та всичките ни тормози с въздържателство… А ти, Иване, нямаш и понятие, че си наказан заради предишния си живот.
- Моллля?
Предишния, Ванка, предишния. Естествено, не го помниш, но в дебелите тефтери при нас е записано. Скитосваше по кръчми, веселеше се както ти скимне, и най-важното – не щеше да се жениш. Ама за никоя… И се оплакаха от теб…
Кой? Защо?
Не „кой“, а коя… И не една, Иване…
Иван сбута дявола, та седна на капака и той. Краката му внезапно омекнаха, защото в главата се появиха някакви образи, сцени, после един цял живот…
Марийчето… Какво Марийче? Познаваше няколко Марийки, две от тях библейски, ама тая… Направо бебе. Или поне малко дете… ...