Запомних!
(Посветено на Антоан (meteor))
Някъде там, по някое време, в едно малко градче се случиха неща, които трябва да се разкажат и да бъдат запомнени. Затова започвам.
Едно красиво момиче – отвътре и отвън – се разхождаше умислено по площада, защото трябваше да вземе важно решение. Вече не можеше да издържа това положение. Не само очите и бяха изпълнени със сълзи, но и душата и плачеше. Природата също. Заваля дъжд, който също тъжеше с нея. Жителите стремглаво се прибираха по къщите си или искаха да се скрият на първото възможно място. Вратите се затръшваха. Прозорците се затваряха. И не си мислете, че хората тук са недружелюбни. Напротив. Макар повече от тях да са консервативни, или поне претендират да изглеждат такива, също така са и много мили и добри и живеят в мир със себе си и останалите. Нещо, което трудно се постига. Точно в този момент обаче нищо от това не можеше да утеши София. Сърцето и се късаше и голяма вина за това имаше тя самата - гордостта и това, че заради един и ...