Пристъпваще леко, за да не я събуди. Нощните сенки на мебелите бяха покрили пода, образувайки интересна мозайка.Завесите стояха мирно, допускайки лятната жега да навлезе в стаята. Тишината бе прекрасна, спуснала се в най-малките кътчета, носеше някаква лекота със себе си. Улиците бяха обсипани от светлината на старите лампи, а самотният светофар примигваше в жълто.
И цялото това спокойствие му изглеждаха като една голяма и лъжлива илюзия. Мракът за него беше обзел цялото пространство и светлината сякаш не беше достатъчна да разкара поне малко от мрака, насъбрал се в душата му.
Чувстваше сърцето си в главата, това неуморимо блъскане, сякаш след малко то щеше да разкъса плътта и да си тръгне, изморено от цялата безпомощност. Стоящ на няколко крачки от леглото, където прекрасната тя бе потънала в сън, неспокоен разбира се, всички мисли бяха решили да се събудят по средата на никаквото време. Главата му гъмжеше, а той се нуждаеше от студена бира. Този безспирен поток трябваше да спре.
Напр ...