ДЕВЕТА ГЛАВА
Три дена след съботната вечер, Клейтън се намираше на паркинга пред стадиона на „Великаните“. С лека умора в тялото си от тренировката, той реши, че щеше да има сили да постави препятствията пред Бруно, и то още тази вечер. Хрумна му да го покани, като за начало, в някой бар за по питие. Без да губеше време, Клейтън се настани на шофьорската си седалка и набра номера на художника на клетъчния си телефон.
След няколко кратки сигнала получи отговор:
– Все още не мога да повярвам, че Клейтън Лоукър има номера ми и че дори ми звъни.
– Здравей, Бруно. – Клей се засмя на изказването му.
– Как си, човече? – Бруно любезно го попита, все още с голяма превъзбуда.
– Тъкмо свърших тренировки и се чудех дали имаш малко свободно време за по питие някъде.
– Разбира се. За мен ще е голяма чест да прекарам малко време в компанията на професионален футболист от любимия ми отбор! Къде ще се срещнем? – Бруно прие поканата.
– Какво ще кажеш за бар „Домино“ в Манхатън? – Клейтън даде предложени ...