Заради живота
Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и бе осъзнал онзи миг, който идва неканен с последния тласък на сърцето...Ако тачеше даровете на живота повече от скърбите му...
Лекарят вдигна очи от листа. После някак трудно му се усмихна.
Толкова много му бе казал днес човекът в бяла престилка, толкова известни и банални неща...Нужно бе само да уважи волята на болното му тяло и шепотът на единственото, което коварството на болестта не бе превзело...
На непотребното сърце в проядената му плът, което трябваше да живее...
И искаше да остане. Някъде, заради някой... Заради силата на живота и самия него.
- Подпишете, тук.
Никога през дните си не бе чувствал подобна увереност.
Лекарят въздъхна с усилие:
- Малко са хората като Вас...
Сложи химикалката върху листа и погледът му невиждащо се спусна по бялата престилка на мъжа. Толкова бяла, че сякаш бе взета от другаде, от онзи паралелен свят на надеждата, която не умира с човек...Като душата.
Само един подпис...Няколко трепвания на ръката, а...
Извърна поглед и се загледа през отворения прозорец.
Отвън вятърът немирно разклати почти невидимата паяжина на стъклото.
Паяжина! Колко ли пъти не се бе замислял и бе попадал в лепкавата прегръдка на стремежа за притежание, бе подписвал договори дори и с нечестивия, предавайки човешкото... Заради онази глупост, която никога не бе разбирала красотата на преходността... Колко ли пъти бе правил грешните стъпки в нивата на живота си, оплетен
от лъскавата и безумност?!
Понечи да става и усети слабостта в краката си...
После се строполи, а пулсът му заехтя в гърлото като смъртна камбана.
- Мамо!- погледна я момченцето.- Защо плачеш? Кой е този чичко от снимката?
Младата жена изтри сълзите си, долепи главицата на детето до полите си и прошепна:
- Моят спасител е, чедо...Нашият спасител. Заради него са сълзите ми... Заради живото човешко сърце.
© Ивита All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки ред попи дълбоко в душата ми, Ивита! Благословена да си! Светли празници!
-
Благодаря Ви!
-
Талантливке!
-
Хубав и силен разказ, Иви!
Поздравления!!! -
Оптимистичната проекция на добротата спасява живота.
Добронамерените в нашата страна ще бъдат все повече.
Чудесен изказ при водене на повествованието.
Поздравления,🙏Ивита! -
Извинявай за грешката. Разказ от сърцето, за сърцето. ❤️
-
Наистина въздействащ разказ. Разказ за то сърцето, за сърцето.
-
Благодаря ти, Маестро!❤️
Оцелява само животът, надмогнал преходността ни. -
Понякога сърцето оцелява по наистина удивителен начин, за да спаси нечий друг живот.
Великолепно пишеш, Иви. Вълнуваш със словото си! -
Пепи!❤️
Благодаря, Злате!🍀 -
„Заради живото човешко сърце“! Поздравления, Иви! Една минута четене, а сърцето бие като лудо! Благодаря за силното въздействие!
-
❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти!🍀