Беше късният следобед на един обикновен августовски ден. Хората отдавна се бяха прибрали по домовете си, но някак си беше пусто навън, не се чуваше и обичайната детска врява.Сигурно защото повечето бяха все още в лятна отпуска далеч от дома. В междублоковото пространство също бе тихо и безлюдно. Само две дечица си играеха в пясъчника – Ели, на 8 годинки и Мими – на 5. Както си дълбаеше в пясъка, лопатката на Мими се отплесна и хвърли пясък в лицето ѝ. Мими изпищя и огласи тишината с пискливото си гласче, като го извисяваше все повече и повече. Ели видя какво стана и се приближи да я почисти и успокои, но Мими размаха ръчички и още повече запищя. На балкона, на четвъртия етаж, се показа майка ѝ – по пеньоар и с ролки на главата, която децата не обичаха и от която се бояха. Тя, освен да им прави забележки и да ги гледа злобно, друго не знаеше. Казваше се Севда. Не общуваше много и с хората от входа. Беше разведена и живееше сама с единственото си дете – Мими, която глезеше много.
Децата ...