Живееш без желание да имаш.
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Живееш, без желание да имаш.
Живееш ден за ден, а животът си минава и разбираш, че не си живял.