В кабинета на кмета на Църцорково Цеко Църцорков цареше гробовна тишина. Не че имаше смъртен случай! Боже опази! Подопечните му селяни се радваха на добро здраве и благодатно съществуване. Въпреки това, Цеко беше потънал в размисъл като как да повиши тяхното и най-вече собственото си благоденствие. Иначе защо е кмет? От памтивека се знае,че който бърка в кацата, си близне по нещо. Но Цеко все си казваше, че като ще ближе, що да не си кусне? С по-голяма лъжица. С черпак! Или с кофа…А бе да загребе колкото може. Хубаво, ама как? Цеко овеси глава на дланите си и аха да ревне! Нищо не минаваше през главата му! Празнота! Вакуум някакъв! Затвори очи и се опита да потъне в дълбок размисъл. То пък взе, че се получи! Размисълът де! При това дълбок! Като се почне от центъра на Земята и се стигне до края на Вселената – толкова дълбок беше. И при тази дълбочина не може да не се роди нещо мъдро. Търкулна се като просено зърно и скоро се оформи колкото футболна топка. Цеко Църцорков реши да изработи ...