Цигареният дим влизаше в очите му, но това явно не пречеше на шофирането.
Чуваше някъде зад себе си полицейските сирени, но воят им никак не го притесняваше.
Изхвърли угарката през прозореца и побърза да извади нова цигара от кутията. Всмука жадно, настървено.
- Шибаното пушене ще ме убие - каза на себе си с насмешка и натисна педала до край.
Колата летеше по магистралата и сякаш на слалом задминаваше останалите, следван по петите от полицията.
Знаеше, че този път няма измъкване, но беше подсигурил семейството си за няколко поколения напред и този факт го правеше странно спокоен в ситуацията.
Само час преди това обраха банков трезор, а това трябваше да е последният път. Наистина последен. Вярваше и го мислеше. Но съдбата си знаеше работата. Просто щеше да е прекалено нереално винаги да се измъкват и точно сега, точно накрая им изигра лошата шега с резултат - два трупа. На партньора му и на един полицай.
Не се нуждаеше вече от пари, но беше дал дума да участва.
- Майната му - промърмори ...