ЗАЩО КОЛЕДА?
Когато отвори мукавената врата в гарсониерата бе тихо. Липсваше обичайната чалга и миризмата на евтини цигари. Стана му страшно. Никой не отговори на въпроса му има ли някой. Изхлузи калните кубинки, които изтропаха самотно на ожулените плочки и се запромъква неуверено към вътрешността на бедното жилище.
Коледни лампички, на които святкаше само червения цвят осветяваха хола с опушените стени и нищо друго.
Милена я нямаше. Тръгнала си е. Огледа се за някакъв знак, за някаква причина. Нищо. Нито разхвърляни прокъсани чехли, нито пепелник, пълен с угарки. Само най-долното чекмедже на секцията зееше отворено. Бе празно.
Изведнъж му стана много студено, въпреки дебелата ватенка. Котвата с един счупен рог от стената показваше шестнадесет градуса. Температура, на която той бе свикнал, а и Милена много не протестираше. Термометъра-котва го бяха купили от Айтос, където преди двадесет и три години бяха на меден месец. Обърна се и влезе в малката спалня. И тук не откри нищо, което да ...