Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. Какви ти там будители, какви ти деяния в името народно, когато в неделя има избори. И се дорешават важни, ама хептен важни, въпроси. Като например кой ще държи общинската каса в столицата, кой ще води обединената синя дружина, кой ще почеше още веднъж партийната краста с гордост, че нови селища са изгрели на победната карта.
Пък и защо ни е този празник? Той само ни напомня какви сме били и какви надали ще станем скоро. И удря по остатъчното ни национално самолюбие.
Че и как да се сравняваме с онова време, когато уж сме били под робство, а дедите ни са положили здравия фундамент на съвременния ни живот? Как да видим едни до други радетелите на българщината с днешните майкопродавци, готови ср ...