Jan 6, 2012, 9:47 PM

Защото животът е за силните... 

  Prose » Others
824 0 0
3 min reading
Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли си? Имало ли е човек, за който би поел куршума без да се замислиш? Човек, който е не просто всичко за теб, а който е част от теб, без която ти не си цял и не можеш да функционираш?
Невъзможно е да забравиш човека, на който си дал толкова много. Можеш да го преодолееш, но не и забравиш! Можеш да забравиш думите му, дори и постъпките, но не и начина, по който те е карал да се чувстваш!
Бях момиче, което се раздава безрезервно. Което прави добро и не очаква да получи същото в замяна, защото още от малка животът ме научи, че нищо даром не получаваш, че трябва всичко сам да си направиш и също така трябва да бъдеш силен, за да оцелееш! За слабите нямаше място тук! Това момиче, което бях, бе весело, усмихнато, макар че не винаги ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Random works
: ??:??